Интервю: Вероника Стоянова

Стажант-репортер: Габриела Колева

Представяме ви 5-ма първокурсници от МУ-Варна. Те са млади, усмихнати и амбициозни. Те имат какво да ви разкажат за първата си година в университета. Те са Велизар и Мартин от Варна, Георги и Янита от Бургас и Сезгин от Велико Търново. За да се запознаете с историите, забавните моменти от университетското им ежедневие и защо избраха именно МУ-Варна, прочетете следващите редове.

Как се насочихте към изучаваната специалност?

Георги: Още от малък винаги съм имал интерес към медицината. Помня, че бях на 12 години, когато споделих на родителите си, че искам да се занимавам с медицина. Въпреки че те не бяха много доволни от избора ми, защото искаха да продължа семейния бизнес, по никакъв начин не са се опитвали да ме спрат.

Велизар: Всъщност аз още от първи клас исках да стана зъболекар. Имахме в класната стая едно дърво, на което всеки трябваше да си очертае ръката и да напише какъв иска да стане – и аз написах „зъболекар“.

Сезгин: Решението ми да уча фармация го взех лично аз и родителите ми нямаха никакво отношение с това. Просто имам интерес към нея.

Янита: Избрах специалността „Медицинска сестра“, защото е една от най-благородните и хуманни професии и няма нищо по-хубаво от това да помагаш на пациентите.

Мартин:  Аз съм от този тип хора, които обичат да помагат на другите по всякакъв начин. Специалността „Рехабилитация“ позволява да се създаде силна връзка между медицинското лице и пациента.

Как се информирахте за кандидатстудентската кампания и повлия ли тя на решението ви да учите тук? С какво ви заинтригува университетът?

Георги: Аз кандидатствах в София и във Варна, бях приет и на двете места, но в крайна сметка везните натежаха в полза на Варна. Много ми допадна университета като материална база.

Велизар: Майка ми беше най-големият инициатор и се занимаваше с организирането на кандидатстването ми. Тя следеше кога и какво се изисква, а аз само се готвех за изпитите и съответно се явявах. Това, което ме накара да се запиша в МУ-Варна, е, че материалната база на факултета е напълно обновена и разполага с много нови технологии.

Сезгин: Аз бях направил проучване за всички медицински университети в България, по специално за рейтинга, който те имат. Затова и се спрях на МУ-Варна.

Янита: От интернет разбрах за Дните на отворени врати, като ги посетих две поредни години – 11 и 12 клас. Първият път беше проучвателен, а вторият – защото много ми хареса и исках да го посетя пак. В университета ме посрещнаха интелигентни и уверени хора с широки усмивки, което силно ме впечатли и повлия на избора ми.

Мартин: В училище имахме посещения от различни студенти от варненски университети, които ни раздаваха флаери и ни информираха за Дните на отворени врати. Аз вече бях заинтересуван от медицината, затова посетих Дните на отворени врати в МУ-Варна, откъдето се информирах за всичко, свързано със специалността ми, както и получих повече сведения за университета.

Как се подготвихте за кандидатстудентските изпити? Ходехте ли на курсове или заложихте на самоподготовка?

Георги: Аз се подготвях чрез частни уроци по химия и биология. Разбира се, наблегнах и на системното учене на материала по двата предмета, който влиза в изпита.

Велизар: Аз ходех на частни уроци по химия и биология и решавах тестовете от сборниците на МУ-Варна. За съжаление не успях да вляза първата година, но това не ме спря и кандидатствах отново на следващата, като имах достатъчно време да се подготвя по-добре.

Сезгин: Моята подготовка се осъществяваше с помощта на частни учители по химия и биология, тъй като аз съм от езикова гимназия и там подготовката последните две години по тези два предмета не е толкова силна.

Янита: Моята подготовка също беше осъществена посредством ускорения курс, който предлага университетът за кандидат-студентите.

Мартин: Аз твърде късно взех решението да изучавам медицина, затова се записах за ускорените курсове, които предлага МУ-Варна, и останах много доволен от крайния резултат.

Как преминава вашата първа година в университета?

Георги: Наистина първата година минава доста бързо, защото освен всички лекции и упражнения, които имаме, тук успях да намеря нови приятели. Приемането ми в Студентски съвет откри пред мен още нови интересни занимания, извън тези, които имам като студент по медицина.

Велизар: Първата година минава много бързо и бурно. Харесаха ми хората, с които се запознах и които вече мога да нарека свои приятели.

Сезгин: Откакто съм тук, съм доста впечатлен от преподаватели и колеги и всичко е на доста високо ниво. Човек успява бързо да се приобщи и да намери нови приятели.

Янита: Колегите ми са страхотни, преподавателите са добри в сферата, в която се занимават, и едновременно с това успяват да разчупят леда между тях и нас. След адаптацията ми всичко започна да се случва много лесно и въпреки че дните минават бързо, са много приятни и изпълнени с емоции.

Мартин: Минава много по-добре от очакванията ми. Много съм доволен от преподавателите и от колегите си.

Как протича комуникацията с вашите преподаватели?

Георги: Лекциите са на напълно разбираем език за един студент, който за първи път навлиза в материята. По-голямата част от термините се обясняват от професорите, без да задаваме въпроси. Винаги обаче имаме възможност да зададем своите въпроси, ако нещо не ни е ясно, което прави бариерата още по-малка. Нещата се обясняват коректно, винаги ни се отделя допълнително време след края на лекцията. Групите са малки – от 10 до 12 души. Всеки един има възможност да задава конкретните си въпроси към асистента, така че няма студент, който да иска да научи нещо, а да бъде възпрепятстван от системата или от преподавателите.

Велизар: Преподавателите ни се стараят да ни обясняват с прости думи сложно написания материал.

Сезгин: Преподавателите са доста различни. Всеки един от тях се старае да привлече вниманието към своя предмет, за да може студентите да го оценят.

Янита: Аз също съм на мнение, че всеки преподавател е различен. Някои от тях  ни предразполагат с шеги и забавни истории, други се придържат стриктно към учебния план. В началото е трудно, докато свикнеш с новата материя, но в последствие разбираш това, което ти обясняват. Определено мога да кажа, че има обратна връзка.

Мартин: Харесва ми, че комуникацията помежду ни е лесна. Стремят се да обясняват материала по интересен и достъпен начин, чрез мултимедия и презентации.

Кои са любимите ви предмети? А с кои ви е най-трудно? Имате ли достатъчно практически занимания освен лекционния курс?

Георги: Най-интересна ми беше анатомията, а най-трудна – ембриологията. От началото на втори семестър започнахме да учим спланхология, което включва изучаване на вътрешните органи и лично за мен е много интересно.

Велизар: Няма лесни и трудни предмети, всичко зависи от кой урок е материалът. За мен най-интересно беше дентално материалознание. То включва практическа част, изработвахме гипсови отливки. През първия семестър по пропедевтика правихме зъби от сапун, което беше трудно, но интересно.

Сезгин: През първия семестър аз имах само 4 предмета. Най-интересни за мен бяха различните видове химия. Повечето от тях са свързани с практически занимания – правене на различни опити, химични реакции, включващи наблюдаване и описване. Те привличат и най-голямо внимание от студентите. Най-трудна пък за мен беше висшата математика, която е отдалечена от тясно медицинските специалности, но в нея също има логика и е необходимо постоянно четене и решаване на много задачи.

Янита: На мен също ми бяха интересни всички изучвани предмети. Ако трябва да посоча най-труден, за мен това беше „Медицинска организация на бедствените ситуации“. От всеки предмет можеш да си вземеш по нещо и прибирайки се вкъщи, искаш да прочетеш и нещо допълнително по темата. Що се отнася до практическата част – нашият курс влезе в болницата още на третата седмица от започване на обучението, започнахме да комуникираме с пациенти, да виждаме процедури на живо. За мен това беше много вълнуващо.

Мартин: Моята комбинация от най-интересен и същевременно най-труден предмет беше анатомията. Всяка лекция и упражнение беше вълнуваща. Упражненията бяха подробни и с дълга практическа част, провеждаща се в дисекционна зала – всеки мускул и орган бяха обстойно изследвани и обяснявани, както и визуализирани на голям екран с 3D анимации.

Създадохте ли приятелства в университета и възползвахте ли се от извънкласните занимания, които предлага?

Георги: За щастие попаднах в група от хора, които са заинтересовани от медицината точно толкова, колкото и аз. Намерих приятели, с които мога да обсъждам не само учебния материал, но и да прекарвам свободното си време. МУ-Варна и в частност Студентски съвет и трите асоциации предлагат богат набор от възможности за участие в кампании. Част от нас взеха участие в турнира по пейнтбол, който бе част от „Купа на ректора“, организирана от Студентски съвет.

Велизар: Намерих много нови приятели. Всеки е от различно населено място, различна националност и носи със себе си своята история. Любимата ми кампания, свързана и с моята специалност, беше „Здрави детски зъбки“.  Участвах също в клуба по боулинг към „Купа 8-и декември“ и взехме второ място.

Сезгин: Аз също намерих нови приятели. Относно извънучебните занимания – повечето от тях са организирани от Студентски съвет и асоциациите. Кампанията, която ме докосна най-силно, беше кръводарителската за пострадалите хора от инцидента в Хитрино. Направи ми впечатление, че в нея се включиха и много чуждестранни студенти, което е показател за активността на целия капацитет на студентите от МУ-Варна.

Янита: Относно приятелствата – как да не се сприятелиш с толкова интелигентни хора, каквито има в МУ-Варна? Удоволствие е да се общува с тях. Що се касае до извънучебните занимания, Студентски съвет е доста активен. Не смятам, че в България има друг Студентски съвет, който да успява да сплоти студентите толкова много и да ги мобилизира да бъдат активни. Силно впечатление ми направи постановката „Инфарктус“, която изнесе театралната трупа на МУ-Варна.

Мартин: Запознахме се с изключително много нови хора, интересни личности от цяла България и чужбина. Всеки от тях носи качества, с които допринася за цялостния дух в университета. Извънучебните дейности, които се организират от МУ-Варна, са много интересни. Най-силно впечатление са ми направили тези, които се занимават с деца и целят да намалят дистанцията между медицинското лице и децата.

Как бихте желали да се реализирате след завършването си и в България ли смятате да се развивате?

Георги: Искам да се занимавам с хирургия. Виждам, че противно на всеобщото мнение в България има много възможности за развитие на всички медицински специалности. Хубавото е, че МУ-Варна ни предостави възможност да гледаме две операции на живо още през първия ни месец тук като студенти, което отчитам като голям плюс.

Велизар: Смятам да се развивам в сферата на стоматологията, но в чужбина.

Сезгин: Дипломата магистър-фармацевт позволява реализация в доста аспекти. Освен работата в аптека, която се подразбира, един магистър-фармацевт може да работи в най-различни фармацевтични компании – за производство на лекарства, дистрибуция, контрол и съхранение. Фармацевтичната индустрия е една от най-бързо развиващите се и една от най-печелившите в момента.

Янита: Тъй като тепърва започваме да влизаме в болницата, ще обиколим доста отделения и още не знам към кое ще се насоча. Всяко отделение има своя специфика и трябва да намеря подходящото за мен. Нашето поколение се обучава по нови методи и въпреки че в България има тенденция медицинската сестра да е винаги ядосана, смятам, че сестрите, които ще завършат нашия курс в МУ-Варна, ще бъдат щастливи, усмихнати и отзивчиви.

Мартин: Тъй като уча „Рехабилитация“, тя има два аспекта на развитие – клинична ориентация в болница и спортна ориентация. Първоначално се бях ориентирал към спорта, но след влизането ми в болница съм затруднен, защото и там ми хареса. Все още не съм взел решение накъде да се насоча.

Какъв съвет ще дадете на бъдещите първокурсници в МУ-Варна и какво ще им пожелаете?

Георги: Аз няма да агитирам кандидат-студентите за МУ-Варна. Аз ще им препоръчам да се запознаят с възможностите, предлагани от медицинските университети, и тогава сами да разберат, че МУ-Варна е най-добрият избор.

Велизар: Бих ги посъветвал да учат системно и да не оставят всичко за сесията, защото материалът не е толкова труден, ако се учи навреме. Пожелавам им да се забавляват и да обичат това, което правят.

Сезгин: Моят съвет към кандидат-студентите е, ако се колебаят в избора си между МУ-Варна и останалите медицински университети, да не се съмняват кой е най-добрият. Тук място за чудене няма – МУ-Варна е правилният избор. Ще бъдат впечатлени от добрите резултати, които ще постигнат.

Янита: Бих им казала – няма какво да му мислите, това е точното място. МУ-Варна е перфектното място за един млад човек, който иска да се развива и има потенциал. Университетът, преподавателите и хората тук са страхотни, така че това е правилният избор.

Мартин: Пожелавам на кандидат-студентите успех и да се забавляват всяка секунда от свободното си време, защото занапред то ще става все по-малко. Нужни са много усилия, за да се развиеш по правилния начин в своята среда. Университетът предлага достатъчно извънучебни занимания, които да развличат от учебния материал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *