Интервю с професор Диана Иванова – за важността да чуеш вътрешния си глас

Скъпи колеги,
Имаме удоволствието да Ви представим един откровен и топъл разговор с професор Диана Иванова, д.б.н. Ще си поговорим за фармацията, за храните, за предизвикателствата, за пътуването към себе си, както и ще разберем любопитни факти от ежедневието й като съпруга и майка. Приятно четене!

Проф. Иванова, първо бихме желали да Ви благодарим, че приехте да сте гост на нашата рубрика! Всяка година голям брой млади специалисти полагат клетвата на фармацевта, повтаряйки словата след Вас.  Каква всъщност е ролята на фармацевта в българското здравеопазване?

Всъщност ролята на фармацевта в българското здравеопазване е по-голяма, отколкото на пръв поглед изглежда. Наред с обществено признатите дейности, присъщи на специалистите с магистратура по фармация, има и не много видима страна на тази професия. Действително извършваните дейности са многообразни: в сферата на профилактиката, в мениджмънта на социалнозначимите заболявания, в контрола на отпусканите лекарствени средства.

За тяхното активно участие в здравеопазването на населението, от значение е тясната им връзка с гражданите, благодарение на което фармацевтите дават съвети и консултации за безопасната и ефективна употреба на лекарствата, съвети при самолечение и относно употребата на лекарствени продукти, отпускани без рецепта.

Реално те участват в пропагандиране на личната грижа за здравето. Фармацевтът е този, който чрез личния контакт, помага за вземането на решения, свързани с опазване или възстановяване на здравето. Все по-голяма е ролята на фармацевтите и в болничните заведения, където те си сътрудничат с другите здравни професионалисти, за по-ефективното и ефикасно лечение на пациента. Да не забравяме и участието им в определяне на икономическите политики в здравеопазването.

Всеизвестен факт е, че сте специалист в областта на биохимията на храненето. Какви съвети бихте дали на студентите си по отношение на хранителните им навици (и не само), за да са максимално успешни в учебния си процес?

Да обръщат повече внимание на това как трябва да се правят нещата – и ученето, и храненето, и пиенето. Да си спомнят как ги съветват майките им:

Не яж еди-какво си на гладно, не бързай, не яж направо от хладилника, пийни чай или сок, не яж сухоежбини, не се тъпчи, яж салата, яж плодове, не слагай толкова захар в млякото, не тръгвай гладен…

Достатъчно ли е? Така както има прецизна (по-рано – персонализирана) медицина, така има и персонализирано хранене. Няма обща рецепта. Не можем да поставим всички под общ знаменател. Не говорим за клинично хранене, а за хранене на здрави млади хора. Вслушвайте се в себе си и си признайте честно какво чувате, за да се коригирате навреме.

Ние, студентите, често сме любопитни дали преподавателите ни са „същите хора“ и в семействата си. Изискваща и стриктна ли сте и в отношенията си с близките си?

Руснаците имат една поговорка за това: „Кого люблю, того и бью!“ Естествено, това е в преносен смисъл. В действителност, към близките си съм прекалено изискваща… Вие това от сина ми ли го знаете, че питате? 

Съпругът Ви проф. Иванов е ръководител на Катедра по биология в МУ-Варна. Възникват ли често научни спорове по време на ежедневните Ви разговори?

Тъй като той е също с биологична специалност и със сходна квалификация, но работи в друго направление, ние с удоволствие си споделяме новата информация от областта. Така е още от студентските ни години, докторантурите, по време на специализациите. Естествено, понякога спорим. Научната тематика винаги ни свързва, тя е и разтоварваща, откъсва ни от проблемите на битието.

Завършили сте СУ „Св. Климент Охридски със специалност „Молекулярна и функционална биология“. Кой беше най-трудният изпит, който и до днес помните?

Биохимия и само биохимия! Тя за мен беше голямо предизвикателство и с това си обяснявам и ориентирането ми впоследствие към нея. Обичам предизвикателствата. На практика, нищо не ми беше особено трудно, защото ми беше много интересно и учех усърдно.

Какво бихте желали да кажете (пожелаете) на своите студенти?

Пътувайте и пътешествайте – по света, към себе си, в дебрите на познанието, променяйте се, адаптирайте се, срещайте се с новото без страх и така по пътя ще откривате все по-интересни вселени и хора. И го правете с добро, то ви прави здрави личности и истински хора!

Интервюто взе: Елиф Мехмед