Часове до края на срока за подаване на абстракти за BSYSB

януари 31, 2018By Магдалена БлизнаковаВажни съобщения, Наука и образование, Предстоящи събития No Comments

Уважаеми колеги,

Във връзка с бързо наближаващия край на срока за подаване на абстракти за Черноморския симпозиум за млади учени в сферата на Биомедицината (BSYSB), желаем да Ви напомним да податете вашите разработки възможно най-скоро. Както вече Ви усведомихме, няма да има удължавания на крайния срок.

Не забравяйте, че процесът на редакция на един абстракт може да продължи дори и след подаването му!

Очекваме ми на 12-15 април 2018г. в Медицински Университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна, България. Очаквайте повече информация за събитието скоро!

Website: http://bsysb.mu-varna.bg/ 

Facebook page: https://www.facebook.com/bsysb.varna/

Instagram: https://www.instagram.com/bsysb.varna/

Twitter: @BSYSBmuvarna

#BSYSBeThere  #MUVarna

 

Проф. д-р Красимир Иванов, д.м.н. пред в-к „Труд“: Съвременното медицинско образование в България трябва да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото

януари 31, 2018By Магдалена БлизнаковаЗа нас, Наука и образование No Comments

Висшето медицинско образование и това на здравните професионалисти има своите специфични особености и проблеми, които се нуждаят от намиране на гъвкави решения и предприемане на спешни мерки.

Първо: Ако висшето образование трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, то висшето медицинско образование трябва на първо място да отговаря на здравните потребности на обществото. Какво означава това? Демографските процеси, характеризиращи съвременните европейски общества, са добре известни, но те засягат нашата страна в още по-голяма степен. Увеличава се средната продължителност на живота, което е желан благоприятен процес, но едновременно с това расте средната възраст и делът на хората над 65 години. По данни на Евростат 20% oт населението в България е на възраст над 65 г., което ни поставя на едно от челните места по застаряване в Европа. За сравнение – по този тревожен показател преди нас са само 5 европейски държави.

Само този факт е достатъчен да обоснове очевидните потребности от медицински и здравни специалисти, за да се отговори на нарастващите потребности от грижи и лечение, свързани със застаряването на населението.

Второ: На фона на нарастващите потребности има доказан всеобщ недостиг на медицински и здравни професионалисти в Европа, особено осезаем в нашата страна, който заплашва да се превърне в катастрофален проблем за качеството на здравните услуги в България. Фактите сочат, че България е сред последните страни в Европа по брой на завършващи висше медицинско образование: на 100 000 души от населението – 12 лекари. Цифрите показват, че например в Малта новозавършващите лекари на 100 000 човека са 25, в Ирландия – 24, в Румъния, Дания, Словения и много други страни – 20.

Трябва да сме наясно и с другия тревожен факт – половината от лекарите в страната ни са на възраст над 55 години, а 20% са над 65 години.

Не достигат не само лекарите, но и медицинските сестри и акушерките, а кризата в България се задълбочава с всеки изминал ден, като вече се достига критичният минимум.

Тези цифри са реално доказателство, че са необходими спешни действия за увеличаване капацитета на медицинските университети за всички медицински и здравни специалности.

Необходимо е да се стимулира приемът в други специалности, необходими за здравеопазването – лекарски асистенти, парамедици, болногледачи, кинезитерапевти.

Трето: Пазарът на медицински и здравни професионалисти е отворен, конкурентен, без ограничения за свободното движение на човешкия капитал, особено в рамките на ЕС. Подготовката на медицински и здравни специалисти в 5-те медицински университета у нас е на световно ниво. Доказателствата за това са много. Това също увеличава риска за България, защото условията за работа в чужбина са по-добри за лекарите и здравните специалисти, а у нас не им се предлагат конкурентни условия, с които да бъдат задържани.

Тази специфика на пазара изисква мерки в две посоки: от една страна – отчитане на ефекта на миграцията и увеличаване на капацитета за прием на кадри в медицинските университети в България, а от друга страна – изграждане на стратегия за задържане на лекарите и здравните професионалисти в България.

За да се посрещне това предизвикателство, незабавно трябва да се обединят министерства, общини, държавни институции, контролни органи и медии, за да се вземе решение и целево да се финансират и подкрепят медицинските университети в България и университетските болници.

Необходими са спешни, незабавни действия. Ако решенията и мерките бъдат взети днес, ако още тази година се увеличи приемът на студенти в медицинските университети в България, то реален резултат ще бъде отчетен най-рано след 10 години. Толкова време е необходимо – 6 години обучение в университет и 4 години специализация, за да се изгради един завършен лекар – специалист, който пълноценно да лекува пациенти.

А желаещи да учат медицински и здравни специалности има – в МУ-Варна например 3-ма чуждестранни граждани се борят за 1 място, а при кандидатите от страната съотношението е 7:1! Тук трябва да отбележим, че не само пазарът на медицински професионалисти е свободен. Свободно е и движението на кандидат-студенти в рамките на ЕС. А има държави като Германия, Скандинавските страни, в които държавата поема таксите и за студентите от ЕС. В този единен пазар медицинските университети в България не са конкуренти помежду си, а с другите в Европа. Това означава, че трябва да се инвестира в тяхното развитие, за да бъдат те конкурентни на най-добрите в Европа.

Проблем пред медицинското образование в България в момента е финансирането – недостатъчни субсидии за обучение и за наука, недостатъчни средства за капиталови разходи и ограниченията при формиране на собствени средства.

Предоставяната от държавата субсидия за обучение на студенти и докторанти в медицинските университети у нас е крайно недостатъчна за целите на модерното образование по медицина. Предоставяната субсидия за наука е в размер, който силно ограничава възможностите за извършване на фундаментални и научно-приложни изследвания, издаване на научни трудове и популяризиране на резултатите от тях. Това от своя страна води до влошени показатели за научна активност, намаляване на възможностите за привличане на млади хора в науката, липса на „образование, основано на доказателства и наука“ и ограничаване на връзката „наука-бизнес“. Средствата за капиталови разходи са в минимален размер, което налага медицинските университети да ги дофинансират от формираните собствени приходи за строителство и основен ремонт, закупуване на специализирана медицинска апаратура и оборудване, учебен и демонстрационен софтуер и др. Обучението по медицина е особено скъпо заради необходимостта от модерно оборудване, което често надхвърля в пъти размера на субсидията на медицинските университети у нас, както и неговото непрекъснато обновяване.

Независимо от разделението на медицинските университети от университетските болници те остават тясно свързани. Качеството на обучение на студенти, специализанти и докторанти е в пряка зависимост от наличието на съвременно оборудване в базите за практическо обучение, а ползите от добре обучените специалисти са и за двете сфери – образование и здравеопазване. За съжаление по-голямата част от лечебните заведения не разполагат с необходимата база, апаратура, учебни зали, софтуер и хардуер за провеждане на обучение в съответствие с потребностите на образователния пазар, което прави висшите медицински училища неконкурентоспособни в сравнение с другите европейски университети. Това налага инвестиции на МУ в лечебни заведения – търговски дружества, с които се финансира не само образованието, но и прякото предлагане на здравни услуги в съответния регион и има своя значим социално-здравен ефект.

Осигуряването на модерно образование е немислимо без подходящите учебни средства в теоретичен и практически план. В областта на медицината това води до големи разходи, тъй като учебните материали следва да са съобразени с последните новости, а иновациите в медицинската наука и биотехнологиите са едни от най-бързо развиващите се в световен план. Едновременно с това, развитието на технологиите предполага внедряването им с оглед осигуряването на дигитално и симулационно подпомагане на обучението, отдалечен достъп до учебни материали, електронно административно обслужване на студентите и др. Бързото остаряване на тези технологии и скоростта на научния напредък изискват непрекъснати инвестиции.

Медицинското образование у нас е успешно днес, но може да бъде два пъти по-успешно утре поради критично нарастващия недостиг на медицински и здравни специалисти и огромна потребност от подготвени кадри. Трайно висок интерес от страна на кандидат-студенти за обучение има както от страната, така и от чужбина, защото е гарантирана реализацията на пазара на труда на завършващите и защото в България се предлага качествено обучение и образование, отговарящо на европейските стандарти.

Медицинското образование у нас следва да бъде изведено като приоритет, да бъде подкрепяно и стимулирано. Това ще има огромен положителен ефект върху образователната система, здравеопазването, регионалното развитие и бъдещото съхраняване и развитие на обществото.

Кои са най-важните стъпки, които могат да задвижат и поддържат добро темпо за постигане на целта, а именно – съвременното медицинско образование в България да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото.

1.Да се приложат инструментите за междусекторно сътрудничество и да се възложи съвместен анализ на настоящите потребностите от медицински и здравни специалисти в България от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Анализът може да бъде подготвен съвместно с участието на медицинските университети и професионалните организации (БЛС, БАСЗГ, БФС, БЗС и др.). Ще бъде спестено много време, ако се използват комбинирано възможностите на всички визирани институции, тъй като те поотделно разполагат с различни данни, които могат бързо и лесно да бъдат интегрирани. (Например в системата на МЗ периодично се изготвят справки от Районните здравни инспекции (РЗИ) за брой и разпределение на активните медицински и здравни професионалисти, а в системата на МОН се изискват справки за броя и специалностите на обучение на студентите в медицинските университети.)

2. Паралелно с изработване на анализа може да се инициира разработване на система за планиране и прогнозиране на медицинските и здравни професионалисти в България.

Въпросите за планиране и балансиране на човешките ресурси стоят пред много страни от Европейския съюз и цяла Европа, тъй като недостигът им е критичен вече и в световен план и се наблюдава голяма мобилност между различните държави.

В областта на планиране на човешките ресурси има добри практики в Европа, които се представят от Европейската комисия и се споделят в рамките на експертни мрежи и проекти на Европейската комисия. Екипи на МУ-Варна участват заедно със свои колеги от България в такива експертни мрежи и могат да бъдат поканени при разработване на системата за планиране.

3. С цел по-ефективно планиране на бъдещите инвестиции за обучение може да се инициира дискусия относно възникващите нови медицински и здравни професии. В практическото и теоретичното обучение да се заложат нови теми и модули на обучение за подобряване на дигиталните умения за работа с нови медицински технологии, биотехнологии и телемедицина.

Тази дискусия вече се води в Европейски и световен мащаб – тя е подкрепена от Европейската комисия и в инциативите на OОН и СЗО в рамките на новосъздадената Висша Комисия по образование, здравеопазване и икономически растеж.

България и българското медицинско образование би трябвало да бъдат част от тези дискусии, тъй като те са свързани и с пазара на труда, но най- вече с търсене на решения за универсалното покритие на здравните потребности на гражданите на всяка страна.

4. Да се инициира дискусия за промяна в системата за оценка и акредитация на висшите училища в посока на оптимизиране на процесите, като в актуализацията на наредбата за следдипломно обучение на специалисти в здравеопазването да се включат не само специалисти от МЗ, но и от МОН и медицинските университети.

Включването на технологиите в тези процеси би допринесло за подобряване на ефективността им. В тази връзка може да се обсъди с екипите на МОН, НАОА и университетите евентуално включване на електронна система за подаване на документите (полезна практика е например електронната система на Европейската програма ЕРАЗЪМ+).

Висшето медицинско образование в България е на европейско ниво и се нуждае от нашите общи действия, за да се запази и развива в динамичната и много конкурентна среда. В този процес е необходима подкрепата на държавата по отношение на координирани и свързани решения в двата сектора – висше образование и здравеопазване.

 

МУ-Варна обучава над 5000 студенти от България и 44 страни по света, като им предлага високо качество и приложение на модерни технологии в обучението, в научноизследователската работа и в практиката. Оценка за качеството и постиженията са увеличаващият се брой кандидат-студенти и престижни награди, които през 2017 г. университетът получава. През 2017 г. МУ-Варна бе удостоен с наградата „BEST INNOVATION FOR EDUCATION“ на един от най-мащабните форуми за технологии, иновации и предприемачество в Европа – Webit Festival 2017. Новата високотехнологична база за обучение на студентите от Факултета по фармация бе удостоена със званието „Сграда на годината“ в образователния сектор.

Работата на академичното ръководство е насочена към изпълнение на регионалните стратегии за по-добър достъп до образование, както и балансиране броя на човешките ресурси в здравеопазването чрез разкриване на 3 филиала за медицински сестри и акушерки в Сливен, Шумен и Велико Търново.

Споделяме знания и опит с над 98 международни партньори за по-добро образование, по-добро здраве и качество на живота.

Цялата дискусия пред в-к „Труд“ можете да видите тук

Национална среща на координаторите по донорство бе открита в МУ-Варна

януари 29, 2018By Магдалена БлизнаковаНаука и образование No Comments

На 26 януари в Първа аудитория на МУ-Варна бе открита Национална среща на координаторите по донорство. Организатор е Катедрата по анестезиология, спешна и интензивна медицина, а спонсор на обучителната среща е фармацевтичната компания „Астелас фарма“.

В рамките на срещата координатори по донорство от цялата страна дискутираха теми, свързани с медицинско управление на донорството, диагностицирането на мозъчна смърт и правилната комуникация със семейството. Гости и лектори на срещата и последващия семинар бяха проф. Вилиан Платиканов, проф. Желько Жупан, д-р М. Ивановски, д-р Сибила Маринова, д-р Николай Младенов и д-р Чавдар Бъчваров.

Събитието бе открито от председателя на организационния комитет проф. Вилиан Платиканов. Той поздрави всички присъстващи гости и лектори и изтъкна основните недостатъци и проблеми на донорството у нас, като изрази надежда, че занапред вярата в лекарската гилдия ще се повиши от страна на пациентите и все повече хора ще разберат необходимостта от донорството и ролята му за спасяването на други човешки животи. Проф. Платиканов представи презентация на тема „Програма за донорство в България“.

Поздравителен адрес от името на ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов поднесе заместник-ректорът по иновации и транслационна медицина проф. д-р Христина Групчева: „За цивилизоваността на един народ можем да съдим по това какво място заема донорството в неговата ценностна система. Когато става въпрос за дарение на нещо безценно, това важи с още по-голяма сила. Самият факт, че Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“- Варна е домакин на тази национална среща, е доказателство за нашата воля да подкрепяме държавната политика и медицинската наука и практика, свързани с развитието на българската национална система за донорство. Приветствам непрекъснатия стремеж на колегите от Катедрата по анестезиология, спешна и интензивна медицина, ръководена от проф. Платиканов, и им желая да надграждат знания и умения в своята област.“

Освен експертната среща на следващия ден беше проведен и обучителен семинар с водещи европейски специалисти в областта на донорството. Един от основните лектори на срещата бе проф. Желько Жупан – главен координатор по донорство в Хърватия. Хърватска е на първо място в света по донори с мозъчна смърт – на 1 млн. жители се падат приблизително 35 донори. За сравнение, в листата на чакащи за трансплантации в Хърватска са включени около 100 пациенти, а у нас са приблизително 1100 души. Проф. Жупан е с богат опит в областта и значителен принос за развитието на донорството в своята държава. Той представи теми, засягащи стратегията за оптимизация на системата на донорство, както и ранно откриване на потенциални донори и диагностицирането на мозъчна смърт.

Прием на докторанти в МУ-Варна

януари 26, 2018By Магдалена БлизнаковаНаука и образование No Comments
Отдел „Научна дейност и кариерно развитие“ в МУ-Варна обявява предстоящ прием на докторанти в редовна и задочна форма на обучение – български граждани за учeбната 2017/ 2018 г.
Във връзка с това, моля всички ръководители на катедри в срок до 26.01.2018 г., (петък), да подадат информация в отдел „Научна дейност и кариерно развитие“ относно потребностите на Катедрата от обявяване на конкурс за прием на докторанти.
Заявки може да подавате на e-mail: doktorantite@abv.bg или чрез деловодната система (АИС). Конкурсът ще бъде обявен през м. февруари, 2018 г., а  зачисляването на новоприетите редовни и задочни докторанти ще се осъществи през юли, 2018 г.
В предложенията следва да посочите:
·         форма на обучение (редовна или задочна);
·         специалност.

Екип лекари от Варна е включен в световно научно проучване по съдова хирургия за каротидни стенози

януари 25, 2018By Магдалена БлизнаковаМеждународна дейност, Наука и образование No Comments

Екип от преподаватели в Медицински университет-Варна и лекари в университетската болница „Св. Марина“ единствен от България е поканен да участва във втория етап на световно научно проучване за асимптоматична каротидна хирургия, ръководено от проф. д-р Алисън Холидей от Оксфордския университет и президент на Европейското дружество по съдова хирургия. Екипът от български специалисти, водени от проф. д-р Веселин Петров, ръководител на клиниката по съдова хирургия, д-р Чавдар Бъчваров и проф. д-р Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология, прилагат високоспециализирания метод при пациенти със стеноза на каротидната артерия, който предотвратява бъдещи смъртоносни и инвалидизиращи инсулти.

Първият етап на проучването ACST 1 доказа, че каротидната операция (carotid endarterectomy – СЕА) е по-ефективна и осигурява по-голяма продължителност на живот в сравнение с най-доброто медикаментозно лечение. Резултатите бяха публикувани в списанието Lancet, което е с втори най-голям импакт фактор в света – 56. Проф. Петров е цитиран в списанието участник от България. Научното проучване ACST 2 има за цел да съпостави оперативното лечение СЕА със стентирането на каротидните артерии, като резултатите отново се публикуват в престижно списание, а от тях се формират световните гайдлайни за поведение при тази патология. Участниците от България проф. д-р Веселин Петров и д-р Чавдар Бъчваров бяха представени на първа страница на официалния сайт на проучването като специалисти, постигнали много високи научни резултати до момента.

„Целта на каротидната операция е да се предотвратят неблагоприятните последствия от стеноза на каротидната артерия поради атеросклеротична болест, т.е. исхемичен инсулт. Както при всяка профилактична  интервенция, се изисква внимателна оценка на относителните ползи и рискове от процедурата при всеки пациент индивидуално. Ние в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна днес успешно прилагаме за овладяване на каротидните стенози и нова процедура, наречена  перкутанна транслуменална ангиопластика (ПТА) и стентиране“, коментира проф. Веселин Петров.

При стеноза на каротидната артерия се появяват плаки по вътрешната повърхност на артериите (лумен), като ги стеснява или свива. Парчета от плаката могат да емболизират дистално и да причинят смърт на мозъчната тъкан. Понякога плаката причинява първични симптоми, които са временни или преходни инсулти, известни като преходна исхемична атаки (ПИА, ТИА). По дефиниция преходните исхемични атаки са с продължителност по-малко от 24 часа, а ако са по-дълги – те стават  малки или големи инсулти.

Проф. д-р Алисън Холидей е ученичка на проф. Феликс Ийсткот – лекарят, който е разработил много техники, които са спасили безброй пациенти и са предотвратили увреждания от инсулт при много други. лекарят, извършил за първи път в света успешна операция на сънна артерия, като пациентката му преживява 20 години след това. Феликс Ийсткот, хирург консултант и заместник-директор на хирургично отделение в St Mary’s Hospital, Лондон, Великобритания.

Напомняне за краен срок за подаване на абстракти

януари 25, 2018By Магдалена БлизнаковаВажни съобщения, Наука и образование, Предстоящи събития No Comments

Уважаеми колеги,

Напомняме ви за бързо наближаващия краен срок за подаване на абстракти за Черноморския симпозиум за млади учeни в сферата на Биомедицината (BSYSB), а именно 31.01.18 в 23:59ч. Не забравяйте, че всички абстракти трябва да следват стриктно критериите, които могат да бъдат намерени в съответната секция на нашия сайт. Проявете експедитивност във финалната подготовка на вашите научни трудове, тъй като няма да има удължаванe на крайния срок тази година!

Очакваме ви с нетърпение между 12-15 април 2018г. в Медицински Университет – Варна “Проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна България. Следете нашите новини за повече информация за BSYSB.

Website: http://bsysb.mu-varna.bg/ 

Facebook page: https://www.facebook.com/bsysb.varna 

Instagram: https://www.instagram.com/bsysb.varna/

Twitter: @BSYSBmuvarna

#BSYSBeThere  #MUVarna

Кандидатствайте за студентски практики по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

януари 23, 2018By Магдалена БлизнаковаВажни съобщения, Наука и образование No Comments

Приемането на документи за студентски практики по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ще се осъществява съобразно следния график:

От 22.01.2018 г. до 26.01.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 05.02.2018 г.

От 29.01.2018 г. до 02.01.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 12.02.2018 г.

От 05.02.2018 г. до 09.02.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 19.02.2018 г.

От 12.02.2018 г. до 16.02.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 26.02.2018 г.

От 19.02.2018 г. до 23.02.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 05.03.2018 г.

От 26.02.2018 г. до 02.03.2018 г. – начална дата на практиката не по-рано от 12.03.2018 г.

Предвижда се да бъдат отпуснати 200 места за месеците януари и февруари.

Договори на студенти се предават в „Учебен отдел“– кабинет 205 (инж. Росица Маркова) от 10:00 ч. до 11:00 ч. и от 13:00 ч. до 14:00 ч.

Договори на академични наставници- Отдел „Човешки ресурси“– кабинет 416

Договори на ментори- Отдел „Международни програми и проекти“– кабинет 212

За подписване и приемане на договорите на студентите са необходими:

  • Посочена практика и ментор.
  • Избран академичен наставник.
  • Изготвена от ментора и одобрена от академичния наставник програма.
  • Изготвен и потвърден график за 240 часа (максимално допустимите часове в учебно време са 30 часа в рамките на една седмица).

Пълна информация за вътрешните правила на Медицински университет – Варна относно проект „Студентски практики“ можете да откриете ТУК.

Всеки студент има право да бъде включен в практическо обучение по проект „Студентски практики“ веднъж в рамките на своето обучение за придобиване на всяка една образователно-квалификационна степен.

Своята онлайн регистрация за участие можете да направите на адрес http://praktiki.mon.bg/sp/, където ще получите информация относно целите на проекта, изискванията към кандидатите и развиваните дейности.

За контакти:

Миряна Арнаудова и Каролина Николова – Учебен отдел, тел. 052/ 677 022

Слава Пенова, Илияна Георгиева, Александър Дончев – Отдел „Международни програми и проекти“, тел. 052/677 038

Проф. д-р Силва Андонова от УМБАЛ „Св. Марина“- Варна е националният консултант по интервенционална неврология

януари 22, 2018By Магдалена БлизнаковаНаука и образование No Comments

Проф. д-р Силва Андонова – директор лечебно-диагностична дейност и началник на Втора неврологична клиника е назначена за Национален консултант по Интервенционална неврология  със заповед № РД 01-13/12.01.2018 г. на Министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. До момента тя бе национален консултант по нервни болести. Новият национален консултант по интервенционална неврология е и национален представител за България от 2015 г. по проекта на Европейската организация по инсулт ESO-EAST и национален координатор на международния регистър за инсулти SITS от 2013 г.

Назначаването на проф. Андонова е признание за изключителния и принос при лечението на неврологични заболявания, за обучението на интервенционални невролози към катедрата по „Нервни болести и невронауки“ към МУ-Варна, ръководена от известния невролог проф. д-р Ара Капрелян, както и за водещата роля на УМБАЛ „Св. Марина“ при съвременното лечение на мозъчно-съдови заболявания, въвеждане на иновативни терапии и подобряването на грижата за пациентите.

Като лечебно заведение с най-богат опит в приложението на интравенозна тромболиза в страната, инициативата за изграждането на мрежа от  центрове  за лечение на инсулти бе поета през 2015 г. от Университетската болница „Св. Марина“ и Медицинския университет във Варна под ръководството на проф. Андонова. Тя участва и в работна група към Министерството на здравеопазването, заедно със специалисти от други специалности за разработване и представяне на проект за интервенционално лечение на мозъчносъдовите заболявания. Към момента интервенционално лечение на острите мозъчни инсулти се извършва освен във Варна и в София.

Съвременното лечение на мозъчно-съдовите заболявания в болница „Св. Марина“ във Варна се извършва от мултидисциплинарни екипи с отлична теоретична и практическа подготовка и синхрон между неврологична диагностика с навременна неврологична и неврохирургична дейност. Това се случва във Варна по аналог на развитите страни в здравеопазването и науката като САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Япония и Германия, при които сме свидетели на бързо преминаване от традиционните хирургически методи към минимално инвазивни терапии. От 2013 година е разкрито отделение за лечение на остри инсулти, а от края на 2016 година съгласно заповед на министъра на здравеопазването за утвърждаване на методика за субсидиране на лечебните заведения, със заповед на Изпълнителния директор е обособен на функционален принцип високотехнологичен мозъчно-съдов център. Най-важните характеристики на високотехнологичния център са свързани с организацията – необходимо е наличие на специално обучен персонал, апаратура за модерно спешно изследване, мониториране и лечение; профилираност – допълнителна квалификация и непрекъснато обучение по проблемите на спешните и последващи медицински и сестрински грижи; възможност за  провеждане на ранна рехабилитация.

Бързият напредък в областта на интервенционната неврология и развитието на минимално инвазивни техники водят до голямо разширяване на потенциалните терапевтични приложения. Високата честота на инсулт, включително и в резултат на мозъчно-съдови малформации се очаква да продължи, а това засилва значението на интервенционалната неврология и на ролята на добре обучените специалисти за бързи, точни и адекватни действия за спасяване на живота на пациентите и за по-добро качество на живота им след това.

Освен водещ център за лечение на мозъчно-съдови заболявания, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна предлага още много високоспециализирани медицински услуги и комплексно лечение на социално-значимите заболявания, като онкологични, кардиологични, педиатрични, ендокринологични и съдови болести. Болницата разполага с най-модерна апаратура и оборудване в страната за диагностика и лечение – PET скенер с циклотронен комплекс, два ядрено-магнитни резонанса, два ангиографа, робот за разтваряне на цитостатици, съвременен онкологичен и лъчетерапевтичен център с 3 линейни ускорителя, мамограф, модерна патоанатомия с имунохистохимия и молекулярно-генетичен анализ на туморите, 3D лапароскопската апаратура за извършване на прецизна безкръвна хирургия и много други.

Проф. Андонова коментира, че следването на златните стандарти в световната медицина, изграждането на мултидисциплинарни екипи, оборудването на модерни центрове с високотехнологична апаратура, непрестанната научноизследователска работа и отличният мениджмънт са ключът към успеха не само в неврологията, а в болничното здравеопазване въобще.

Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ Варна е най-големият диагностично – лечебен и консултативен университетски болничен комплекс в Североизточна България, обслужващ население от цялата страна, който разполага с над 1300 легла, най – модерната апаратура и висококвалифицирани кадри –университетски преподаватели, национални и регионални консултанти. Постигането на високо качество е една от главните цели на лечебното заведение. Доказателство за това е сертифицирането на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна съгласно изискванията и стандартите за управление на качеството (EFQM – European Foundation of Quality Management), което се прави за първи път в България „сертификат за управление на качеството“.  Центърът за лечение на остри мозъчни инсулти към болницата е първият български център включен от 2011 г. в международния регистър за инсулт SITS, а от 2016 г. е първия център в страната, регистрирал се в регистъра RES-Q за качество на грижите за хората с инсулт. 

Медицински университет – Варна предоставя отлично качество на обучение на лекари по високоспециализирани дейности не само в интервенционалната неврология, но в други специалности, необходими за изграждането на мултидисциплинарни екипи.

 

Велина Марковска

МУ-Варна организира кандидатстудентски курс по химия

януари 16, 2018By Магдалена БлизнаковаНаука и образование, Предстоящи събития No Comments

Катедрата по Химия на МУ-Варна организира кандидатстудентски курс по Химия за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“, който ще се провежда само в неделните дни. Той ще включва решаване на задачи и отговори на тестови въпроси.

Курсът започва на  18.02. 2018 г. от 9.00 часа в зала „В“ на Медицински колеж- Варна и ще продължи до 01.04.2018 година.

Таксата за курса е 380 лв. Необходимо е сумата да се преведе предварително по сметка на МУ-Варна:

Банка ДСК ЕАД

Клон Варна  BIC: STSABGSF

IBAN: BG24STSA93003100040700

След превеждане на таксата записването ще се осъществява в  Катедра Химия, Факултет по фармация, III-ти етаж  от 8.30 до 17.00 ч. или на телефон – централа 052 67 70 50, вътр. 29-31 и 28-87.

МУ – Варна е най-добрият университет за обучение по медицина в България

януари 15, 2018By Бойко МатевНаука и образование, Студентска дейност No Comments

Медицински университет – Варна започна 2018 година с ново, най-високо отличие за качеството на обучението, което е признание за изключително успешната стратегия за развитие на академичното ръководство. Министърът на образованието г-н Красимир Вълчев връчи заслужено отличие – първо място за качество на обучение по медицина на Медицински университет – Варна. Това стана по време на официална церемония по връчване на наградите на най-добрите университети в България, която се състоя във Военния клуб в София и бе организирана от вестник 24 часа. Призът на МУ-Варна е в направление „Медицина“ и е за висока оценка на качеството на обучение съобразно пазара на труда, базирана на рейтинга на висшите училища, който е направен от МОН.

Възходящата тенденция в развитието, разширяването и модернизирането на университета през последните няколко години прави впечатление и води до устойчиво висок интерес от страна на български и чуждестранни студенти. Всяка година броят на желаещите да учат в МУ-Варна расте, като за 1 място кандидатстват 7 човека, а в англоезичната форма на обучение се конкурират по 3-ма кандидати. Разкритите филиали в Шумен, Велико Търново и Сливен са с безспорен принос за подпомагане на образованието и науката в тези градове. През 2017г. МУ-Варна получи много отличия и признания, сред които първо място в категория „Best Innovation for Education“ в престижния световен Webit фестивал, който събира елита от петте континента в областта на IT технологиите. Световният телевизионен лидер BBC избра МУ-Варна, за да направи репортаж за обучението по медицина, като екипът бе впечатлен от високите технологии в обучението. Новата сграда на Факултета по фармация бе удостоена с най-високо отличие в конкурса „Сграда на годината“ в категория образователна инфраструктура веднага след построяването и. През 2017г. ректорът проф. д-р Красимир Иванов получи приза „Личност на годината“ от кмета на Община Шумен, „Почетен гражданин на Сливен“ от кмета на Община Сливен, златен почетен знак „За заслуги към Варна“ от кмета на Община Варна получи през 2015г., а през 2016г. бе удостоен от генералния директор на БЧК със златен медал за заслуги.

Това е поредната награда за високото качество на обучение в МУ-Варна, което е в резултат както на нивото на преподаване на различните дисциплини, приложение на медицинските симулатори и внедряване на най-съвременните технологии в обучението по модел на водещите университети по света, така и на практическото обучение в една от най-високотехнологичните болници в България – УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Всичко това е основание за високата оценка на потребителите за качеството на завършилите лекари в МУ-Варна, които намират 100% реализация на пазара на труда след дипломирането си.

Интегрирането на съвременни IT решения, системи и иновации в образователния процес е част от стратегията на ръководството на МУ-Варна за високотехнологично обучение на студентите по медицински и здравни специалности в България, което го нарежда сред най-модерните в света. Видеоконферентната система, която е внедрена във всички бази на университета, както и във филиалите, предоставя възможност за телекомуникация с всяка точка на света по време на конференции, свързване на различни участници в съвместни сесии, провеждане на отдалечени лекции, презентации и дискусии. В МУ-Варна има възможност за интерактивно създаване и разпространение на съдържание, тъй като студентите, специализантите и докторантите посещават международни лекции в рамките на своето образование. Това е другият ключ към успеха – работата с международни партньори и международни екипи. В университета гостуват изявени международни лектори и клиницисти, които провеждат операции заедно със своите и българските екипи. Това привлича и амбицира младите лекари да бъдат на високо ниво и в теоретичната, и в практическата подготовка.