Наука и образование

До края на месец септември ще стартира предстоящата конкурсна сесия на Фонд „Наука“, информират от отдел „Академична организация за клинични проучвания“ в МУ-Варна. Конкурсът ще се открие със заповед на Ректора и ще бъде обявен на интернет страницата на МУ-Варна.

За повече информация относно документите и процедурата при кандидатстване вижте тук.

Очакваме Вашите въпроси в отдел „Академична организация за клинични проучвания“, МУ-Варна, сграда Ректорат, ет.3, ст.321, тел. 052 677099, e-mail: acro.mu.varna@gmail.com

На 26.07.2018 г. бе подписан договор за финансиране на проекта BG05M2OP001-1.002-0010-C01 „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ ПО ПЕРСОНАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНА, 3D И ТЕЛЕМЕДИЦИНА, РОБОТИЗИРАНА И МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ХИРУРГИЯ“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Европейския регионален фонд. Общата стойност на проекта е 23 695 179,29 лв., от които 20 140 902.40 лв. европейско и 3 554 276.89 лв. национално съфинансиране.  Проектът е с начало на стартиране 27.07.2018 г. и краен срок на изпълнение 31.12.2023 г. Водещата организация по реализацията на проекта е Медицински университет – Плевен (МУ-Плевен), а основните партньори са Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и Института по системно инженерство и роботика към БАН (ИСИР – БАН). Асоциирани партньори в изграждането на Центъра за компетентност са: УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна; УМБАЛ „“Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен; Компания за иновативни решения „5th Degree“ и Florida Hospital Cancer Institute, USA.

Основните дейности по реализацията на проекта са: организация и управление на проекта; изграждане на нова и модернизиране на съществуваща инфраструктура; провеждане на научноизследователска, развойна и иновационна дейност; разпространение на резултатите от научните изследвания, защита на интелектуалната собственост, трансфер на знания и технологии и развитие на човешките ресурси; публичност и визуализация и одит на проекта.

Целта на проекта е да се създаде иновативен, високотехнологичен и съвременно базиран център за компетентност в областта на персонализираната медицина, телемедицината и 3D медицината, роботизираната и минимално инвазивната хирургия, за реализиране на високи постижения в научноизследователската дейност и в обучението на специалисти, които да повишат конкурентоспособността на съществуващите институции и да стимулират предприемачеството в региона и страната. През следващите 10 години центърът ще функционира на базата на високотехнологична проиновативна инфраструктура, включваща оборудване и специализиран софтуер. Така ще се създадат възможности за осъществяване на научноизследователска и развойна дейност, трансфер на нови знания и технологии, обучение на студенти, специализанти, докторанти и други клинични специалисти в целевите области: обща хирургия, гинекология, урология, УНГ, ортопедия, патология, медицинска генетика и др. Центърът ще продължи мисията на партньорите чрез предлагане на иновативно, атрактивно и съвременно обучение, но също така да разшири възможностите, качеството и формата на предлаганото обучение и научноизследователската дейност. Услугите, подпомагащи достъпа до нови знания, се основават на използване на натрупания опит на специалисти, работещи към основните партньори по проекта Медицински Университет – Плевен, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и Института по системно инженерство и роботика към БАН. За изпълнение на част от дейностите на проекта ще се ползва безвъзмездно човешкия ресурс и инфраструктурата на асоциираните партньори. Центърът ще влезе в сътрудничество с водещи европейски и световни технологични партньори, чрез което ще се повишава ефективността от неговата работа, а оттам и финансовата устойчивост след приключване на проекта. Всичко това ще допринесе за увеличаване на броя на разработените и успешно реализирани иновативни продукти, процеси и услуги в научната сфера.

В рамките на Центъра за компетентност се планира изграждането на следните департаменти със съответните лаборатории: Персонализирана медицина, 3D медицина, Минимално инвазивна хирургия (МИХ) и роботизирана хирургия. Очакваните резултати и ефекти от реализирането на проекта са: създаване на диагностични панели за рак на млечната жлеза, карцином на яйчниците, рак на белия дроб и дебелото черво, най-честите наследствени заболявания за българската популация и генетичните предразположения; подобряване на възможностите за превенция на наследствените заболявания, основана на персонализиран подход при геномни изследвания на предрепродуктивни двойки. Ще функционира телемедицински център с възможности за телехирургия, телепатология, телемедицина и 3D телестрация с цел осъществяване на консултации с други световни центрове, специализирани обучения и научни изследвания. Ще бъдат разработени и патентовани подходящи за 3Д принтиране индивидуални ортезни средства; ще бъдат създадени тъканни транспланти с биопринтер; модели на органи за провеждане на обучение по минимално-инвазивна и робот-асистирана хирургия. Ще се изгради цялостен процес за научно-изследователски дейност и обучение на хирурзи, млади лекари и студенти чрез 360-градусово наблюдение на хирургични манипулации във виртуална реалност. Ще бъдат създадени клинични алгоритми за оптимално, по-бързо въвеждане и популяризиране на минимално инвазивната и робот-асистираната хирургия в клиничната практика в България чрез иновации в обучението. Ще се разработят и патентоват експериментални модели за инсуфлиране на хелий в телесни кухини, технология за миниатюрни термо камери, микросензори за натиск за нуждите на МИХ. Очаква се разработване и патентоване на роботизиран хирургичен тренажор и създаване на модел за обучение с използването на органи, създадени от 3D принтиране. Планира се реализирането на съвместни научноизследователски проекти, разработени между Центъра за компетентност и бизнеса, както и  придобиване на права по интелектуална собственост.

Д-р Ангел Димитров Пискюлиев е вторият председател на Варненското медицинско дружество. Той е роден на 15 август 1845 г. в гр. Шумен. Учи в класното училище при Добри Войников, а след това продължава обучението си във Военното медицинско училище в Цариград, където попада в средите на българската интелигенция. От 1871 г. е военен лекар в турската армия, работи и във военната болница в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война е санитарен капитан в Сеница, Босна. След Освобождението е окръжен лекар в Габрово (1879-1880) и първи управител на Габровската второразрядна болница. През 1881 г. той се установява във Варна и започва работа като градски лекар. От 1884 до 1892 г. е управител на Варненската първокласна болница. Взема участие в Сръбско-българската война, а през месец ноември 1885 г. е началник на военна болница в Лом.

През 1888 г. в България се приема нов Санитарен закон. Здравеопазването се включва в общата държавна администрация и се създава Гражданска санитарна инспекция, която е върховен орган на здравеопазването. През 1892 г. д-р Пискюлиев е назначен за неин директор в София и е председател на VI Върховен медицински съвет (1892-1894 г.). От тази си позиция той внася предложение в Народното събрание за изменение на Санитарния закон, разработва и узаконява нови правилници в здравеопазването.

Обществено значимите дела, в които д-р Пискюлиев участва, несъмнено са много. Едно от тях обаче ни смайва със своята далновидност и професионален кураж. Във време, когато България все още няма свое висше медицинско училище и лекарското образование е въпрос на личен избор и инвестиция, девет варненски лекари, между които и д-р Пискюлиев, на 10.12.1883 г. основават Варненско медицинско дружество. Една от основните му цели е да работи за по-нататъшното медицинско усъвършенстване и образование на лекарите, както и да изучава местните санитарни условия и нужди, да съдейства на властите за подобряване на хигиенното състояние на града и да разпространява „правилните понятия за запазване на здравето“. Д-р Пискюлиев е избран за подпредседател на ВМД, а след като д-р Игнатиев през 1894 г. напуска Варна, той заема председателското място. Взима изключително активно участие както в живота на ВМД, така и в списването на „Медицинско списание“ – официален орган на дружеството, в което се публикуват оригинални и преводни статии, както и казуистика.

На заседанията на Варненското медицинско дружество д-р Пискюлиев поставя важни за общественото здраве въпроси, най-често свързани с градската хигиена и разпространение на заразните болести. Той е един от първите, които наблягат над темата за опасността от холера, като наред с личните си наблюдения върху двете холерни епидемии в Цариград представя най-нови научни заключения на европейски учени за заболяването, предпазните мерки и видове дезинфекция. Обичайна практика на Варненското медицинско дружество, поддържана от д-р Пискюлиев, е при установяване на санитарни неблагополучия да се правят предложения за отстраняването им до съответните отговорни институции.

В „Медицинско списание“ д-р Пискюлиев представя интересни случаи от клиничната си практика, преводни статии относно новости в медицината и авторски статии по важни общественоздравни теми, като сред тях особено място заемат училищната и комунална хигиена, заразните болести („Болестите, от които могат да се заразяват децата в училището“, „Опасност от близкосъседство с курниците“, „Лесовете и тяхното изсичане“). Чрез своите кратки преводни бележки върху новости в медицината, подписани най-често с инициали, той съдейства за професионалния напредък и усъвършенстване на колегите си. В тази посока е и книгата му „Лекуванието на охтиката в санаториите“.

В условията на широко разпространение на туберкулозата у нас той разглежда възхода на „лековната станция Давос, Швейцария, и възможностите за лечение на заболяването в планинско-горски условия. С активното си участие с публикации в „Медицинско списание“ д-р Пискюлиев допринася списанието да се превърне в желан източник на знания за укрепване на здравето и предпазване от болести. Той е автор на първата книга за Варна „Морските бани и гр. Варна приморска станция“ (1884 г.). В нея са описани качествата на морската вода, въздействието на морските бани върху всеки орган и система при деца и възрастни, както и медицинските противопоказания за къпане в морето. Тя съдържа предписанията за начало, продължителност и прекратяване на морските бани, които и днес звучат актуално. Това става в период на популяризация на морелечението във Варна. През същата година д-р Пискюлиев чрез Варненското медицинско дружество прави предложение градското общинско управление да задължи „съдържателя на морската баня всеки ден заран и вечер да измерва температурата на морето“ и да я отбелязва на подходящо място „за знание на къпающите се“ – практика, актуална и днес.

След приключване на мандата му на директор на Гражданската санитарна дирекция в София д-р Пискюлиев участва в политическия живот на града като кандидат на Народно- либералната партия и през 1904 г. е избран за кмет на град Варна. По време на мандата му, поради вътрешни противоречия, Общинският съвет е разпуснат и за временно управление на града е избрана тричленна градска комисия, в състава на която влиза и д-р Пискюлиев. През 1906 г. той отново е избран за кмет на Варна и вторият му мандат продължава до август 1908 г.

Като кмет д-р Пискюлиев защитава своя възглед и предприема действия за развитието на Варна като съвременен европейски град, като на първо място поставя необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация на града. Неговото виждане за развитието на града е свързано с утвърждаването му като курорт и туристическа дестинация. Кметът Пискюлиев вижда в морето ресурс за развитие на града. Особено внимание се обръща на улиците, които водят към морето. Започва използването на първите омнибуси в града, улесняват се връзките на Варна в северна посока към Балчик и Каварна. Кметът стимулира развитието и разширява територията на Приморската градина, създава се известната днес Алея на възрожденците (1906-1908). Започва строежът на биологическата станция с аквариум. Д-р Пискюлиев подкрепя построяването на спортни съоръжения. По негово настояване Общинският съвет отстъпва място за строеж на салон на Гимнастическо дружество „Юнак“. Построената по-късно сграда, известна като „Юнашки салон“, е запазила и до днес предназначението си за тренировки и спортни състезания на закрито. През 1904 г. пак по настояване на кмета варненската община отрежда място и построява колодрум, с който се слага начало на масовия колоездачен спорт във Варна. Част от социалната политика на кмета е отдаването на 250 дка общинска земя за жилища на опълченци и поборници. По молба на женско дружество „Майка“ е разширена сградата им. На д-р Пискюлиев принадлежи и идеята за създаване на общински родилен дом, но минават доста години, докато през 1927 г. такъв се открива на територията на бившата болница „Параскева Николау“. Осъществява се една идея, важна за общественото здраве в града.

Съхранил българския възрожденски дух, лекар с широк кръгозор и стремеж да внедри медицинските научни постижения за по-добро здраве на своите съграждани, д-р Пискюлиев остава в историята като радетел на модерно обществено здравеопазване и един от кметовете, строители на Варна.

135 години Варненско медицинско дружество