МУ-Варна организира подготвителен кандидатстудентски курс по химия

януари 14, 2019By Antonia GenovaНаука и образование

Катедрата по Химия на Медицинския университет- Варна организира кандидатстудентски курс по Химия за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“, който ще се провежда само в съботни дни. Той ще включва решаване на задачи и отговори на тестови въпроси. 

Занятията започват на 09.02. 2019 г. от 9.00 часа в зала „В“ на Медицински колеж- Варна и ще продължат до 23.03.2019 г.

Таксата за курса е 380 лв. и е необходимо е сумата да се преведе предварително по сметка на МУ-Варна:

Банка ДСК ЕАД

Клон Варна BIC: STSABGSF

IBAN: BG24STSA93003100040700

След превеждане на таксата записването ще се осъществява в Катедра Химия, Факултет по фармация, III-ти етаж от 8.30 до 17.00 ч. или на телефон – централа 052 67 70 50, вътр. 28-87 и 29-52. 

МУ-Варна организира подготвителен кандидатстудентски курс по биология

януари 14, 2019By Antonia GenovaНаука и образование

Катедрата по Биология организира кратък подготвителен кандидатстудентски курс по Биология за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ към МУ-Варна, който ще се провежда в неделните дни.

Курсът ще включва теория, както и решаване на тестови задачи от материала за 8, 9 и 10 класове. Занятията ще се проведат от 10.02.2019 г. до 17.03.2019 г. от 9.00 часа в зала „В“ (Медицински колеж- Варна).

За справки и записване за курса – Катедра Биология тел: 0888 596-492, 052 677-291

Таксата за курса е 280 лв. Необходимо е сумата да се преведе предварително по сметка:

Банка ДСК ЕАД

Клон Варна  BIC: STSABGSF

IBAN: BG24STSA93003100040700

Д-р Денислава Ангелова получи наградата „Woman of Valor“ на института за мир „Перес“

декември 31, 2018By Veselina DobrevaНаука и образование

 Председателят на асоциация „Докосни дъгата“ д-р Денислава Ангелова бе удостоена с престижна международна награда на церемония в Плевен. Във Военния клуб в града на Панорамата тя прие от Института за мир „Перес“ /Тел Авив, Израел/ наградата за толерантност „Woman of Valor“, което я превръща в първата жена в света, получаваща подобно отличие от института. По време на събитието в Плевен началникът на направление „Педиатрия“ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна проф. д-р Виолета Йотова връчи на д-р Денислава Ангелова почетния плакет на болницата и поздравителен адрес от ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов и от изпълнителния директор проф. д-р Валентин Игнатов.

През последните десет години д-р Денислава Ангелова реализира над 30 кампании и инициативи, свързани със здравето, спорта, младежките политики, образованието, както и със съхранението на историческата памет и засилването на националната ни гордост. През 2014 година тя основава Асоциация „Докосни дъгата“, която започва да помага на деца и младежи с диабет. Д-р Ангелова многократно помага на малките пациенти в УМБАЛ „Св. Марина“-Варна чрез най-голяма дарителска кампания за закупуване на инсулинови помпи на деца и младежи в България с диабет тип 1, а от три години организира летен лагер за деца с диабет. Тя е позната още с националната инициатива за създаване на ученически гвардейски отряди и оркестри в цялата страна; националните проекти „Младите хора – бъдещето на България – това сме ние“ и „Мисия спорт на любимите герои“; националната кампания „Пресичай безопасно с Боби и Кели“ и още десетки инициативи.

„Център за мир Шимон Перес“ се намира в Яфа , Израел , и е независима нестопанска организация основана през 1996 г. от Нобеловия насител на награда за мир и бивш президент на Израел Шимон Перес . Неговата цел е да разшири визията за хората в Близкия изток, които работят заедно за изграждане на мир чрез социално икономическо сътрудничество и развитие и взаимодействие между хората. Центърът за мир „Peres“ описва мисията си като „насърчаване на траен мир и напредък в Близкия изток чрез насърчаване на толерантност, икономическо и технологично развитие, иновации, сътрудничество и благополучие – всичко това в духа на визията на президента Peres. Дейностите по изграждане на мира в центъра на Перес попадат в следните области: земеделие и вода; Бизнес и икономика ; Гражданско лидерство; Програми на Общността в Jaffa; Култура, медии и изкуства, медицина и здравеопазване; Социални медии и информационни технологии (ИТ); Спорт. Изпълнителният съвет на Центъра е съставен от изпълнителни директори, директори и председатели на различни организации, както и учени, академици и журналисти.

Връчени бяха дипломите за заетите академични длъжности през второто полугодие на 2018 г.

декември 31, 2018By Veselina DobrevaНаука и образование

 На 21 декември на тържествен академичен съвет бяха връчени дипломите за заетите академични длъжности и придобити научни степени за второто полугодие в Медицински университет- Варна. Церемонията, която се проведе в аудитория „Проф. д-р Владимир Иванов“ в УМБАЛ „Св. Марина“- Варна откри заместник- ректорът „Кариерно развитие“ проф. д-р Светослав Георгиев.

Ректорът проф. д-р Красимир Иванов връчи дипломите на отличилите се и определи 2018 г. като изключително ползотворна година, през която ръководствата на МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“- Варна са направили мащабни инвестиции в образователната, научната и лечебна инфраструктура. Проф. Иванов отбеляза, че най-голямата инвестиция обаче е в хората и доказателство за това е тържественото връчване на дипломите. 25 са преподавателите, защитили академична длъжност „Професор“, а 29 „Доцент“. Образователно-научна степен „Доктор“ получиха 34 души, „Доктор на науките“ – осем, а главните асистенти са 31.

Изпълнителният директор на университетската болница „Св. Марина“ проф. д-р Валентин Игнатов заяви, че годината е била успешна и за болницата, тъй като се е възстановила една историческа справедливост- тя да премине изцяло към МУ-Варна, както е било по традиция от нейното създаване. Той изтъкна още, че изминалата 2018 г. лечебното заведение завършва с 4,5 млн. лв. печалба и без никакви задължения.

Проф. Иванов и проф. Игнатов пожелаха щастлива и мирна нова година и благодариха на всички служители, благодарение на които университетът и болницата просперират. С празнична наздравица преподавателите, лекарите и служителите от МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ отбелязаха края на успешната 2018 г.

Как фотониката ни помага да виждаме неща, невидими за човешкото око

декември 19, 2018By Veselina DobrevaНаука и образование

В последните години стана много модерно хората да се интересуват от качеството на храната, която приемат, от съдържанието и качеството на мазнините. Все по-популярно у нас става използването на зехтина в кулинарията. Но до колко той е подходящ за термична обработка и променя ли качеството на храната? Една от научните области, в които в продължение на няколко години проф. Кръстена Николова  от Катедра по физика и биофизика на Факултета по фармация работи,  са физичните методи за оценка качеството на хранителни продукти. Посредством приложната фотоника проф. Николова изследва качеството на различни видове растителни мазнини.

   Фотониката е раздел от физиката, изучаващ най-общо казано процесите на генериране,  излъчване и преобразуване на светлината. Фотониката намира широко приложение в медицината, имунологията, биохимията, химията, оценка качеството на храните, дори криминалистиката. Така например, ако искаме да разберем има ли следи от кръв върху дадена повърхност, а те не се виждат,  добавя се луминол, насочва се светлинен източник с определена дължина на вълната и петната от кръв започват да светят. Идентифициране на атеросклеротични плаки, флуоресцентно направлявана хирургия, изследване състоянието на ретината чрез оптична кохерентна томография, измерване на процентът от хемоглобина, наситен с кислород чрез пулсова оксиметрия – всичко това се постига благодарение на приложението на фотониката.
   За целите на фотониката е подходящо използване на възбуждащо лъчение с дължини на вълните под 500 nm. Светлината във виолетово и синьо, както и ултравиолетовата светлина (под 350 nm, невидима за човешкото око) са светлинни вълни с висока енергия. Именно те възбуждат повече и различни молекули, които реагират по специфичен начин на това въздействие.

  Във фотониката се използват кохерентни източници на светлина, каквито са всички видове лазери, както и некохерентни източници като светодиоди, леддиоди, ксенонова лампа. Некохерентните източници се използват предимно за анализ на хранителни продукти. Ако се чудите дали зехтинът, който сте си купили току що е чист, без примес от други масла, можете много лесно сами да си направите един простичък експеримент. Принципите на този експеримент обяснява именно фотониката. „Вземете един най-обикновен „лазер“, тип детска играчка, който да свети в синьо. Сложете зехтина в прозрачен стъклен съд с тънки стени и насочете лъча към течността. Ако видите, че лъчът в маслото се вижда в червено или розово, може да бъдете сигурни, че това е чист зехтин без примеси от други масла. Ако обаче след насочване на светлинния лъч се вижда в зелено или жълто, в зехтинът има и други растителни масла.

   Всички сме чували за това колко вредни са пържените картофи. Но ако сме почитатели на тази храна, има ли възможност да я приготвим така, че да не бъде вредна. При висока температура, над 90 градуса, химичните връзки в молекулите на растителните мазнини се трансформират. Канцерогенни субстанции като кетони и алдехиди, започват да се натрупват в храната. Концентрацията на тези вещества се повишава при всяко следващо пържене в използваната мазнина. След направения експеримент проф. Николова установява, че след първото загряване на слънчогледово олио то не съдържа канцерогенни вещества.

   Extra Virgin зехтинът обаче, не е подходящ за термична обработка. Ако все пак искаме да готвим със зехтин, проф. Николова съветва това да бъде с т.нар. Pomace Olive Oil. Този зехтин, за разлика от Extra Virgin olive Oil се добива след пресоване на цялата маслина – с костилката и люспите и мастните вериги в него не са толкова бързо разрушими като тези в Extra Virgin зехтина.

Проф. Николова завършва Физически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. През 2002 получава магистърска степен по „Приложна математика“. През 2007 година защитава дисертационен труд на тема „Приложение на рефрактометрията в хранително-вкусовата промишленост“ в Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията към БАН, София  и получава научната степен „Доктор по физика“ по научна специалност „Електрични, магнитни и оптични свойства на кондензираната материя“.

 

В периода 2002-2015 г. е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент към катедра „Математика и физика“ на Университет по хранителни технологии, Пловдив.  От 2011 до 2014 е гост -преподавател към катедра „Математика, информатика и физика“ на Аграрен университет, Пловдив. През 2016 е избрана за „Доцент по физика“ към катедра „Физика и биофизика „на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна.

Екип от МУ-Варна представи резултатите от изследване на токсините в черноморските обитатели

декември 19, 2018By Veselina DobrevaНаука и образование

На 7 декември във Факултета по Фармация се проведе работна среща с международно участие на тема „Съвременни изследвания върху химичния състав на морските организми“. Работната среща беше организирана от катедрата по Химия, по проект № М09/1,15.12.2016; 48/05.12.2016, финансиран от Фонд научни изследвания, България, РП 6, дейност 6.1.

  Научният екип на проекта – гл.ас. Златина Петева, доц. Станислава Георгиева, гл.ас. Анелия Герасимова и Росица Станчева, представи резултатите от двугодишно изследване на тема „Определяне на морски токсини в Черноморски миди и планктон от южния бряг на Черно море, България“. Целта на проекта бе да се определят морски токсини в проби от диви и култивирани миди и планктон от южното Българско Черноморие. Сред задачите на изследването бе да се проучат методите за определяне на морски токсини в проби миди и планктон и да се подберат подходящи хроматографски методи за определяне на морски биотоксини, както и да се определи съдържанието на хидрофилни и липофилни токсини чрез различни хроматографски методи. Направен бе и анализ на разпространението на морските биотоксини по южния бряг на Българско Черноморие.
  В работната среща взеха участие учени от Институт „Алфред Вегенер“, Германия и Института по Океанология към БАН. Гл.ас. Веселина Панайотова от катедра Химия представи резултатите от проект М09/2, 15.12.2016  „Проучване на сезонните промени и влиянието на термичния стрес върху липидния състав на черноморска мида Mytilus galloprovincialis и рапана Rapana venosa“.
Повече информация за двата проекта може да намерите на сайта на университета.

Изтъкнат френски океанолог изнесе лекция в МУ-Варна

декември 13, 2018By Antonia GenovaНаука и образование

Публична лекция на тема „Deglacial Sea Levels and the Reconnection of the Black Sea with the Mediterranean Sea“ изнесе ръководителят на катедра „Климат и еволюция на океаните“ в Collège de France – проф. Едуар Бар.  Проф. Бар има научна лаборатория в Екс-ан-Прованс, а многобройните му изследвания са в областта на климатологията, океанографията и геологията.

Лекцията се състоя на 13 декември и беше посетена от студенти, докторанти, преподаватели от МУ-Варна, както и от специалисти от Института по океанология във Варна. Проф. Бар и делегацията от Френския институт в България се срещнаха с представители на Катедра „Химия“, Университетския център по морско здравеопазване и отдел „Международно сътрудничество“, с които обсъдиха възможности за бъдещи съвместни проекти и инициативи.

Посещението на проф. Бар бе организирано със съдействието на Френския институт в България – дългогодишен партньор на МУ – Варна.

Студенти от МУ-Варна получиха награди от Общината и Научно-техническите съюзи във Варна

декември 13, 2018By Antonia GenovaНаука и образование

В навечерието на 8-ми декември Община Варна връчи поименни награди на изявени студенти.  Кметът на града Иван Портних и директорът на дирекция „Образование и младежки дейности“ в Община Варна Лилия Христова връчиха награди в осем области –  „Педагогически науки“, „Хуманитарни науки“, „Социални, стопански и правни науки“, „Природни науки, информатика и математика“, „Технически науки“, „Здравеопазване и спорт“, „Изкуства“, „Сигурност и отбрана“. В област „Здравеопазване и спорт“ наградата бе присъдена на студента по дентална медицина 6 курс Мирослав Стойков Стойков.

Младежите, предложени за поименните награди, са спечелили призове в национални и международни олимпиади, конкурси и научни форуми. Те се предлагат от студентските съвети към съответните университети, след което се гласуват и приемат от Общински съвет – Варна  и  дирекция „Образование и младежки дейности“.

В навечерието на студентския празник бяха връчени и други престижни награди в конкурса за „Най-добра дипломна работа“. В направление „Хуманитарни науки“ първо място бе присъдено на д-р Димитър Иванов Групчев, магистър по специалност „Здравен мениджмънт” за дипломна работа на тема „Трансплантация на клетки и тъкани в офталмологията – медицински, икономически и правни аспекти” с научен ръководител проф. Тодорка Костадинова. Второто място бе за Гордана Антовска, магистър по специалност „Здравни грижи”. Темата на нейната разработка е: „Нагласа на зъботехниците да заменят конвенционалното леене със селективно лазерно синтероване”, с научен ръководител доц. Максим Симов.

Конкурсът се организира от Териториалната организация на научно-техническите съюзи във Варна, която тази година отбелязва своя 110 юбилей. Заместник-ректорът по научната дейност проф. д-р Христина Групчева отправи поздравление по повод на годишнината от името на академичната общност на МУ-Варна.

Д-р Анастасия Головина — първата българска жена лекар

декември 13, 2018By Antonia GenovaНаука и образование

Д-р Анастасия Головина е родена е на 17 октомври 1850 г. в град Кишинев, Молдова, в семейството на калоферски изселници. Посвещава се на медицината и заминава да учи в Цюрих, Швейцария. Това решение е нестандартно като се има предвид изключително малкият брой жени сред студентите по медицина в цяла Европа по това време. Продължава образованието си в Париж и на 27 декември 1878 г. се дипломира с блестящо защитена докторска теза на тема „Хистологично проучване на стените на артериите“. Преди нея в Медицинския факултет в Париж като лекари са се дипломирали само пет жени. Тезата на д-р Головина се характеризира с прецизни наблюдения, използване на най-нови изследователски методи и анализ с творчески подход. Придобития опит в изследователска си работа тя прилага във всички свои по-нататъшни професионални и обществени дейности.

През 1879 г. заминава за новоосвободената родина на предците си. След пристигането си в България, е лекар в Търновската общинска здравна служба. По това време Анастасия е първата българка с висше образование и първата българска жена лекар.

След брака си с Александър Ф. Головин, участник в Руско-турската война, а след това – началник на кабинета на княз Батенберг, се премества в София, където е ординатор в Александровска болница и едновременно училищен лекар в Първа софийска девическа гимназия. По нейно предложение се въвежда аутопсията на починалите в болница за уточняване и потвърждаване на причината за смърт. Тя е сред учредителите на Физико-медицинското дружество – първото сдружение на лекари в България.

Качествата на д-р Головина – висока образованост, перфектно владеене на няколко езика, остра наблюдателност и обществена отговорност, стават причина през 1882-1883 г. да бъде привлечена за помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция в Канцеларията на княз Александър Батенберг. От август до декември 1882 г. редактира прокняжеския в. „Работа”, който се пише на български, руски и френски езици, и така тя става първата жена редактор на периодично издание в България.

През 1886 г. д-р Головина специализира в университетската клиника в Цюрих. След завръщането си в България през 1887 г. тя работи във Варна, Ловеч и Пловдив. От 1889 г. е началник на психиатрично отделение на Варненската първокласна болница (1889-1893 г.) и от редица автори е определяна като първият български психиатър. По това време тя въвежда разходките навън на болните от психиатричното отделение, подобрява условията на болните, пише статии на психоневрологична тематика.

Още при първото си пребиваване във Варна тя става член на Варненското медицинско дружество и е избрана за член на редакционния съвет на „Медицинско списание“ – орган на Варненското медицинско дружество.

Наред със своята пряка лечебна работа, д-р Головина е автор на оригинални, преводни и научнопопулярни статии, както и на описания на интересни клинични случаи. До 1903 г. тя има 79 печатни работи, а според видния библиограф И. Алексиев общият им брой вероятно е около 150. Публикува в 20 печатни издания, в това число и чуждестранни –руски, немско, американско.

Историографът на Варненското медицинско дружество д-р Александър Недялков констатира, че в Медицинското списание на дружеството „най-много статии, оригинални и преводни, принадлежат на д-р Головина“. Особено силни са трудовете ѝ, посветени на социалните условия и връзката им със заболяемостта. В двете си статии „Сеянието на ориза в Южна България“ – плод на лични наблюдения по време на службата ѝ в Пловдив, тя доказва връзката между оризяването и разпространението на маларията и призовава обществеността да се намеси в защита на здравните интереси на населението. За първи път в нашата млада научна литература се прави опит да се покажат обществените икономически щети от дадено заболяване. Д-р Головина описва болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция, хорея на Хънтингтън и други. Засяга въпроси за ролята на условията и начина на живот за възникване на душевни болести. Тя запознава обществеността с нови лечебни методи.

Д-р Головина развива своята публикационна дейност в период на бързо развитие на медицинската наука – откриват се причинителите на редица заразни заболявания, разкриват се възможности за профилактиката им, променят се лечебните подходи. Част от нейните публикации, научнопопулярни и обзорни, са посветени на индивидуалната и обществена профилактика на инфекциозните болести – скарлатина, холера и др. На страниците на медицинското списание на Варненското медицинско дружество често се появяват интересни медицински новости само дни след като са публикувани в западноевропейски списания. Тази светкавична скорост се дължи на информираността, правилния научен подбор, бърза реакция, широки медицински и езикови познания и изключителната работоспособност на д-р Головина. Тя следи научния живот в Европа, конгресите в областта на медицината и в свои статии не само информира медицинската общественост, но и прави коментар на поставените проблеми и значението им за практиката в България.

Тя с основание се счита за един от основоположниците на българската курортология и физиотерапия. Със статиите си за закаляването и използване физикалните фактори на морския климат за лечение и профилактика д-р Головина се вписва в морската тематика на Варненското медицинско дружество и е един от първите пропагандатори на слънце- и морелечението в България. Пенсионира се през 1904 г., но остава лекар на частна практика. Доброволец е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като лекуващ лекар. След войните се посвещава изключително на своята мисия на лекар-общественик и дарител.

Като член на настоятелството на женското благотворително дружество „Милосърдие,“ още през 1915 г. тя съдейства активно за откриване на приют за възрастни хора и участва в поддръжка на сиропиталището във Варна. През 1919 г., в памет на съпруга си, прави дарение от 10 000 лева на Варненската мъжка гимназия, с което основава фонд за подпомагане на способни бедни ученици. Основател и първи председател е на варненския клон на Съюза за защита на децата в България, а до края на живота си остава негов почетен председател. За заслуги към дружеството на Българския червен кръст през 1922 г. е наградена с Почетния знак на БЧК. Д-р Головина прегръща идеята на СЗДБ за създаване на Детски здравно-съвещателни станции за безплатно консултиране на деца до 3 години, а по-късно до 7 години.

През 1927 г. подарява дома си на ул. „Гургулят“ (сега „Цар Симеон Първи“) № 14 на Съюза за защита на децата в България. Наред с антропометричните измервания и здравни съвети, тя провежда широка пропаганда за закаляване на децата чрез водни и слънчеви процедури. Така възгледите на д-р Анастасия Головина за използване условията на морския климат за профилактика намират практическа реализация. През 1930 г. тържествено е отбелязана 80-ата годишнина на д-р Анастасия Головина. Тя е почетена от варненската общественост и от лекарската колегия.

На 5 март 1933 г. д-р Головина завършва земния си път. Личността на първата българска жена лекар, ерудирана, с многостранни способности и занимания, отрано привлича вниманието на историографите в млада България. На д-р Анастасия Головина са посветени много статии и една книга, но нейното богато печатно наследство все още очаква своето всестранно изследване и осмисляне от дистанцията на времето.

*По материали на доц. Невяна Фесчиева

135 години Варненско медицинско дружество

Екип от МУ-Варна участва в 11-тата Европейска конференция по обществено здраве

декември 13, 2018By Antonia GenovaНаука и образование

Екип на Медицински университет – Варна от Факултета по обществено здравеопазване взе участие в 11-та конференция на Европейската асоциация по обществено здраве, която се състоя от 28 ноември до 1 декември в Любляна, Словения. Темата на тазгодишното събитие беше „Вятърът на промяната – нови начини за подобряване на общественото здраве в Европа“.

Заместник-ректорът по международното сътрудничество – проф. Тодорка Костадинова от Катедрата по икономика и управление в здравеопазването участва в работен семинар на тема „Да работим заедно за човешки ресурси в здравеопазването, ориентирани към хората“ („Working together for people-centered health workforce“). „В рамките на семинара с колегите от Световната здравна организация (WHO), Европейската обсерватория за здравни системи и политики (Observatory), Европейската асоциация на училищата по обществено здраве (ASPHER)  и експерти от над 10 страни обсъдихме новите посоки в научните и приложни изследвания в областта на човешките ресурси, свързани не толкова с поставяне на акцент върху дисбаланса в разпределението на човешките ресурси, колкото с фокус върху конкретното въздействие върху качеството и достъпността на здравните услуги и здравето на хората“, поясни проф. Костадинова. Факултетът по обществено здравеопазване в МУ-Варна е член на ASPHER и работи заедно с другите си колеги от Европа за утвърждаване на ключовите компетенции на професионалистите по обществено здраве, за новите посоки в обучението и устойчивост в реализацията на завършващите студенти по специалностите  в областта на общественото здраве.“  

„След представяне на препоръките към Европейската комисия по проекта Joint Action („Общи действия за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в здравеопазването“ – Joint Action on Health Workforce Planning & Forecasting, по програма „Здраве“ към Европейската комисия) ние продължаваме да работим по научно-изследователски проекти, свързани с човешките ресурси, и участваме в Европейската мрежа на експертите по планиране на човешки ресурси (The Health Workforce Planning and Forecasting Expert Network).“

От тази година МУ – Варна работи и по проект на Световната организация по миграция (International Organization of Migration). В рамките на провелото се в Любляна събитие, доц. Цонко Паунов от Катедрата по Хигиена и епидемиология участва в работен семинар за здравето на мигрантите (Migrants health), който беше в две направления – ментално здраве и инфекциозни болести. „Ние работим по направлението инфекциозни болести. През пролетта проведохме обучение със служители от митницата, гранична полиция и социални работници – хората, които първи влизат в контакт с мигрантите.  От общо 16 държави, участници в проекта, само в Сърбия, България и Малта са проведени подобни обучения.“ В рамките на семинара доц. Паунов представи пред своите колеги именно практическото приложение на изследването.

След предварителна селекция от научния комитет на конференцията бяха класирани постерите на ас. Мартин Мирчев от Катедра социална медицина и организация на здравеопазването и д-р Панайот Николов от Катедрата по хигиена и епидемиология. Ас. Мирчев представи постер на тема: „Пациентската информация – между публичната и частната собственост“. Д-р Николов представи изследване за влиянието на хореографията и танците върху работоспособността на учениците в начална училищна възраст.

Дарина Велчева